5.3.6. Процесът на детекция

Процесът на детекция представлява процедура, състояща се от следните индивидуални стъпки:

1. Вземане на проба. Стратегията за вземане на проба включва комплексна статистика за получаване на надеждна оценка на количеството ГМО или техни производни.

2. Хомогенизиране. Тази стъпка включва хомогенизиране на пробата.

3. Изолиране/пречистване. Тази стъпка касае изолиране и пречистване на ДНК, РНК или белтък. Най-критичните фактори за тази стъпка са количеството (концентрацията), чистотата и качеството на изследваната макромолекула. Тук отново се използва статистически анализ.

4. Анализ за присъствие/отсъствие. На този етап се провежда анализ за присъствие или не на ГМO или техни производни. Както беше споменато по-горе разполага се с широк набор от методи, всеки един от които предлага различна разделителна способност за отличаване на производните на различните ГМO и различна надеждност по отношение на фалшиви (+) и (-) резултати. Други параметри, които трябва да се имат предвид при избора на метод за детекция са: възможността молекулата, която трябва да бъде открита, да бъде напълно деградирала, т.е. да не може да бъде определена; възможността по време на преработката на храните, молекулата, която бе трябвало да е обект на избрания метод за детекция, да бъде отстранена; възможността анализът да се провежда със смес от ГМO и това да доведе до сложен и време консумиращ идентификационен процес.

5. Идентификация. За идентификация на целевата молекула обикновено трябва да се потвърдят всички (+) резултати с цел да се елиминират фалшивите (+) реакции и да се потвърди идентичността на намерената молекула.

6. Количествено определяне. На този етап се провежда количествено определяне на модифицирания материал в дадена проба. Тук отново статистическият подход е важен, тъй като количествените определяния винаги изискват стандарти.

7. Интерпретация на резултатите от анализа.