5.3.1. Откриване на ГММ

Първите Генетично Модифицирани Организми (ГМO) с приложение за целите на здравеопазването и промишлеността са модифицирани щамове Escherichia coli и Saccharomyces cerevisiae, произвеждащи инсулин. В последствие се прилагат множество рекомбинантни микроорганизми. Всички те се използват в индустриални биореактори при строго дефинирани условия и такива процеси обикновено не изискват провеждане на тестове за откриване на ГМО.

Необходимостта от такива специфични тестове се появява с внедряването през средата на деветдесетте години на миналия век на генетично модифицирани (ГМ) животни и растения в околната среда.

Главно ГМ зърнени храни провокираха започването на важни дебати, особено в Западна Европа, за оценка на безопасността на храните и за потенциално модифициране на околната среда. За успокоение на потребителите се появиха храни, обозначени като свободни от ГМО. Обаче, не само суровините могат да се използват за изготвяне на храни, но също така и множество съставки от растителен произход, които могат да присъстват в много ниски количества в крайния продукт. Такъв е например случая с лецитин, екстрахиран от соя. Лецитинът се използва като добавка в много индустриални производства на шоколад или ароматизирани с шоколад продукти. Това, което трябва да се анализира всъщност не е пречистеният лецитин (който е идентичен с лецитина от немодифицираните соеви растения), а само някои модифицирани ДНК последователности или кодираните от тях рекомбинантни белтъци. Последните могат да присъстват само като следи, което налага необходимост от много чувствителни методи за тяхното откриване.

5.3.2. Методи за откриване

Откриването на ГМO или техни производни може да се осъществи чрез детекция на молекулата – първична мишена (самата ДНК последователност и евентуално - РНК), специфично свързана с генетичната модификация на своя продукт (рекомбинантният белтък, който може да се продуцира в съответствие с генетичната промяна). По-голяма част от наличните методи се отнасят до откриване на ДНК и само няколко техники се прилагат в детекцията на РНК и белтък. Причините за този факт са следните:

• ДНК може да се амплифицира и пречисти бързо и ефективно с помощта на ПВР. Мултиплицирането на РНК и белтъци е по-сложно и изисква повече време.
• ДНК е стабилна молекула, докато РНК е нестабилна. Белтъкът лесно може да стане обект на температурна денатурация по време на преработването на храните, т.е. неговата стабилност зависи от множество външни фактори.
• Ако модифициращият елемент е ядрена ДНК, съществува линейна зависимост между нейното количество и това на ГМO. Такава корелация обаче, не е открита между количеството ГМO и РНК/белтък.
• Тъй като генетичната модификация е извършена на ниво ДНК, логично е откриването на тази модификация да се осъществява на същото ниво.

Понастоящем всички търговски ГМO притежават чуждеродна ядрена ДНК.