5.1.3. Сравнение между класическите и молекулярните подходи

Термините “класически” и “молекулярни”, по отношение на методологията за генетична модификация на микроорганизми, както вече беше споменато, означават увеличение на тяхната генетична вариабилност. Този ефект се постига чрез използването на класически методи за спонтанно или мутагенно индуцирани вариации, чрез хибридизация или генен трансфер. Тези методи са неточни, непреки и по-малко мощни, в сравнение с молекулярните. Все пак няма съмнение, че не съществува концептуална разлика между генетичната модификация на микроорганизмите чрез класически или молекулярни техники, използвани за ДНК модифициране и генен трасфер.

Фиг. 1 показва генетичната модификация на микроорганизмите и пътя за въвеждане в околната среда. Тук, двата метода са унифицирани, тъй като няма значение дали класически или молекулярни техники са използвани в етапите на оценка в лабораторията, полето или при широко-мащабното въвеждане в околната среда. 

Фигура 1:

Съответните биологични принципи, които характеризират тази концепция са включени в докладите на EFSA:

• Основният фокус при вземането на решение за въвеждане в околната среда е продуктът, получен чрез генна модификация и селекция, а не самия процес.
• Характеризирането на продукта изисква информация за използвания процес, но природата на процеса не е достатъчен критерий за решението дали съответния продукт ще бъде повече или по-малко проследен.
• Реакцията на микроорганизмите, модифицирани чрез молекулни или класически методи се основават на едни и същи физични и биологични закони. Натрупаните знания за продуктите на класическите модификации могат да бъдат използвани при оценка на продуктите, получени чрез молекулните техники по отношение на относителната безопасност и оценката на риска.