2.2.3 Правила за управление

• Гражданите, производителите и потребителите, бизнесът и профсъюзите, научните среди, църквите и сдруженията са ключовите участници заедно с държавата в областта на устойчивото развитие. От тях се очаква да участват в обществения диалог за модела на устойчиво развитие. Те трябва да бъдат самостоятелно ръководени в своите решения и действия по отношение на тези цели.

• Фирмите са отговорни за своето производство и своите продукти. Това включва предоставяне на информация на потребителите за здравословните и екологични свойства на продуктите, както и устойчиви методи на производство. Потребителят е отговорен за избора на продукт и неговото социално и екологосъобразно използване.

• Възобновяемите природни източници (като дървесина и рибни запаси ) могат да бъдат използвани само в контекста на тяхната способност за регенериране във времето. Невъзобновяемите природни източници (като минерали и фосилни горива) могат да бъдат използвани дългосрочно само до степен, до която тяхна функция може да се замени от други материали или от други енергийни източници. Освобождаването на вещества и енергия не може да бъде по-голямо от приспособеността на екосистемите в дългосрочен план: например, климатът, горите и океаните.

Трябва да се избягват опасности и неприемливи рисове за човешкото здраве:

•  Структурната промяна, предизвикана от техническото развитие и международната конкуренция трябва да се направи икономически успешна и да се изгради в съответствие с околната среда и обществото. За тази цел, отделните сфери на политиката следва да бъдат интегрирани, така че икономическият растеж, високата заетост, социалното сближаване и опазването на околната среда да вървят ръка за ръка.

•  Консумацията на енергия и ресурси и транспортните услуги трябва да се отделят от икономическия растеж. В същото време, желателно е свързаното с растежа увеличение на нуждата от енергийни източници и транспортни услуги да бъде повече от компенсирано чрез повишаване на ефективността.

• Обществените бюджети трябва да се погрижат за равнопоставеността между поколенията. Федералните, държавните и местните власти трябва да създадат балансирани бюджети колкото е възможно по-скоро и непрекъснато да намаляват дълга на всеки следващ етап.

•  Устойчивото селско стопанство трябва да бъде естествено и благоприятно за околната среда. То трябва да отговаря на изискванията за екологично целесъобразно животновъдство и превенция, особено когато касае опазването на здравето.

•  Засилване на социалното единство, избягване на бедността и социалното изключване колкото е възможно повече. Всички възможности за участие на различни социални класи в икономическото развитие са отворени. Всички трябва да участват в социалния и политическия живот.

•  Международната рамка трябва да бъде проектирана така, че хората да могат да водят достоен живот във всички страни. Те трябва да участват в икономическото развитие. Околната среда и развитието формират едно цяло, единица. В един интегриран подход борбата срещу бедността трябва да бъде свързана със спазването на човешките права, включително и икономическото развитие, опазването на околната среда и доброто управление.