2.2 Националната стратегия за устойчивост

Националната стратегия за устойчивост на Германската Федерална Република изглежда много положителна (официално). По-долу ще бъдат показани не само сегашните стойностни факти за устойчивост в Германия, но също така ще бъдат изяснени и перспективите в тази насока. Последващото сравнение на статистическите данни относно перспективата на равнище ЕС обаче, е частично т.е. относително.

Немската стратегия за устойчиво развитие беше приета през 2002 г. От тогава тя определя и реда за устойчиво развитие в Германия. Тя носи заглавието "Перспективи за Германия" и включва конкретни задачи и цели.

Насоките в националната стратегия за устойчиво развитие са равенство между поколенията, качеството на живот, социалното сближаване и международната отговорност. Тези показатели бяха определени със средносрочни и дългосрочни цели в стратегията. Примери: намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. с до 40 %, намаляване на дела на възобновяемите източници в потреблението на енергия до 60 % до 2050 г. и до 2015 г. една четвърт от превоза на товари да се осъществява по релсов път.

Германия вече печели една четвърт от потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Това намалява емисиите на парникови газове драстично. В сравнение с 1990 г., през 2012 г. те са намалели с 25,5%.

2.2.1 Перспективата

През 1992 г. ООН застана зад модела на устойчиво развитие. В Рио де Жанейро бе приета глобална програма за действие. С „Програма 21", всяка от 170-те страни, подписали документа, се съгласи да приложи модела на национално ниво във всички области на политиката, с участието на обществото и икономиката. Германия също подписа.

Затова през 2002 г. федералното правителство въведе стратегията "Перспективи за Германия". Програмата от мерки 2010 г. на Федералното правителство определя мерките, които ще помогнат постигането на целите за устойчивост. Стратегията и отделните мерки непрекъснато се усъвършенстват. За тази цел, федералното правителство публикува редовно (на всеки четири години) доклади за напредъка. На всеки две години, информативни индикатори докладват подробно за това как са се развивали основните сфери на устойчиви политики.

Стратегията се прилага подробно в съдържанието си. Тя е основа за политически реформи и промени в поведението на предприятията и потребителите. Далеч отвъд екологичното предизвикателство понятието се използва и като ръководство за действие в цялостната устойчива политика. Тя включва цялостна отговорност за икономическо, екологично и социално устойчиво развитие за всички поколения.

2.2.2 Принципи на стратегията за устойчиво развитие

Насоките посочват пътя, посоката, в която Германия трябва да се движи, за да стане по-устойчива. Те покриват спектъра на "Справедливостта между поколенията - Качество на живота - социалното сближаване и международна отговорност".

1. Справедливост между поколенията

Според насоките ще бъде необходим нов договор на поколенията, който се фокусира върху баланса на интереси между тях. Това включва намаляване на публичните задължения, реформата на системите за социално осигуряване, разходите за здравни грижи, както и запазването на природните основи на живота.

Етичният принцип на устойчивото развитие е: Всяко поколение трябва да решава собствените си проблеми и не трябва да обременява следващите поколения. Опонентите на този принцип водят икономическа и социална политика на кредит и оставят бъдещите поколения с нарастващи държавни дългове. Същото важи и ако инвестициите за икономическото бъдеще се пренебрегват и вместо това на преден план излиза по-бързото и по-лесното потребление.

2. Качество на живот

Концепцията за устойчиво развитие има жизненоважна и проста същност: добро качество на живот за всички, сега и в бъдеще. Всички трябва да вземат живота си в свои ръце - да учат, да работят, да поемат отговорност за себе си и другите. И това е заложено в мрежа от социални отношения в здравословна и безопасна среда.

За качеството на живот здравословната околна среда е от съществено значение. Но качеството на живот означава и повече. То включва здраве, възможности за личностно развитие, задоволителна работа, прилично жилище, адекватни доходи, обществено признание. То също включва и добри училища, добър и сигурен за живеене град, с развит културен живот.

Социалното измерение на устойчивото развитие се характеризира със следните елементи:

• предотвратяване на бедността и социалното изключване,

• предотвратяване разделянето на обществото на победители и губещи,

• включване на всички групи от населението в икономическото и социалното развитие.

Предизвикателството за правителството е да осигури достатъчно възможности за обучение за нови или модифицирани дейности. Трябва да осигури и ефективна социална система за сигурност.

3. Международна отговорност

Обединение на околната среда и развитието беше обещанието на развитите страни на Конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. Обединението на двете цели в международен план се използва като основа за глобалната стратегия за устойчиво развитие. Например, чистата вода и плодородната почва са основа за икономическо развитие за много развиващи се страни. От друга страна, бедността и липсата на икономическа алтернатива довеждат до свръхексплоатирането на почвата, което се наблюдава като резултат в тези страни.

Принцип: всяко поколение трябва да решава собствените си проблеми и да не обременява следващото поколение. Трябва също така да се погрижи за предвидими бъдещи проблеми. Това се отнася и за опазването на природните ресурси, икономическото развитие, социалното сближаване и демографските проблеми.

Управление на устойчивостта означава по-добро използване на институциите за контрол по смисъла на устойчивото развитие. Да имаш цели не е достатъчно. Устойчивостта преди всичко трябва да се води организационно, така тя ще надделее в политиката и обществото.

Основен ресурс по пътя от теорията към практиката са правилата за управление на устойчивостта. Като допълнение към горния принцип, съществуват правила за отделни области на действие. За околната среда правилото е, че ресурсите могат да се използват само до степен докато растат или се регенерират. Обществените бюджети са ангажирани в справедливостта между поколенията. Трябва да се предотврати бедността и социалното изключване.

2.2.3 Правила за управление

• Гражданите, производителите и потребителите, бизнесът и профсъюзите, научните среди, църквите и сдруженията са ключовите участници заедно с държавата в областта на устойчивото развитие. От тях се очаква да участват в обществения диалог за модела на устойчиво развитие. Те трябва да бъдат самостоятелно ръководени в своите решения и действия по отношение на тези цели.

• Фирмите са отговорни за своето производство и своите продукти. Това включва предоставяне на информация на потребителите за здравословните и екологични свойства на продуктите, както и устойчиви методи на производство. Потребителят е отговорен за избора на продукт и неговото социално и екологосъобразно използване.

• Възобновяемите природни източници (като дървесина и рибни запаси ) могат да бъдат използвани само в контекста на тяхната способност за регенериране във времето. Невъзобновяемите природни източници (като минерали и фосилни горива) могат да бъдат използвани дългосрочно само до степен, до която тяхна функция може да се замени от други материали или от други енергийни източници. Освобождаването на вещества и енергия не може да бъде по-голямо от приспособеността на екосистемите в дългосрочен план: например, климатът, горите и океаните.

Трябва да се избягват опасности и неприемливи рисове за човешкото здраве:

•  Структурната промяна, предизвикана от техническото развитие и международната конкуренция трябва да се направи икономически успешна и да се изгради в съответствие с околната среда и обществото. За тази цел, отделните сфери на политиката следва да бъдат интегрирани, така че икономическият растеж, високата заетост, социалното сближаване и опазването на околната среда да вървят ръка за ръка.

•  Консумацията на енергия и ресурси и транспортните услуги трябва да се отделят от икономическия растеж. В същото време, желателно е свързаното с растежа увеличение на нуждата от енергийни източници и транспортни услуги да бъде повече от компенсирано чрез повишаване на ефективността.

• Обществените бюджети трябва да се погрижат за равнопоставеността между поколенията. Федералните, държавните и местните власти трябва да създадат балансирани бюджети колкото е възможно по-скоро и непрекъснато да намаляват дълга на всеки следващ етап.

•  Устойчивото селско стопанство трябва да бъде естествено и благоприятно за околната среда. То трябва да отговаря на изискванията за екологично целесъобразно животновъдство и превенция, особено когато касае опазването на здравето.

•  Засилване на социалното единство, избягване на бедността и социалното изключване колкото е възможно повече. Всички възможности за участие на различни социални класи в икономическото развитие са отворени. Всички трябва да участват в социалния и политическия живот.

•  Международната рамка трябва да бъде проектирана така, че хората да могат да водят достоен живот във всички страни. Те трябва да участват в икономическото развитие. Околната среда и развитието формират едно цяло, единица. В един интегриран подход борбата срещу бедността трябва да бъде свързана със спазването на човешките права, включително и икономическото развитие, опазването на околната среда и доброто управление.

2.2.4 Показатели и цели

Показателите посочват къде се намираме по пътя към устойчиво развитие. Целите определят необходимостта от ясни действия и са важни за успешен контрол.

Мониторинг: на всеки четири години докладът за напредъка представя статута на устойчивото развитие. Той трябва да се допълва от двугодишен доклад на Федералната статистическа служба, който определя развитието на показателите за устойчиво развитие.

Устойчивост в оценката на регулаторното въздействие: от началото на 17-ти избирателен мандат задължителният изпит по устойчивост е важен за всички законодателни и регулаторни предложения на федералното правителство. Тъй като това допринася за извличане на политически решения в Германия от структурните условията на настоящия момент, то трябва да доведе към по-голяма справедливост между поколенията и устойчива политика. С мониторинга на устойчивост, федералното правителство създава по-открито закони и проекти на нормативни актове. В крайна сметка това позволява подреждане на приоритети. Мониторингът на устойчивост е да се осигури цялостно политическо обсъждане в обществото.

2.2.5. Приоритетни области на действие

Устойчивото развитие не може да бъде наложено от горе. Но най-вероятно държавата може да подпомогне възстановяването му. За това през 2002 година федералното правителство определи полета за действие. Те бяха разглеждани и допълвани с всеки доклад за напредъка. Последното е в доклада за напредъка от 2012 г.

Доклад за напредъка 2012 г.

Докладът за напредъка от 2012 г. изложи своите основни теми с глобална значимост в годината на конференцията за устойчивост на ООН в Рио: устойчиви бизнес практики, климат и енергетика, политика за водите.

•  Климатът и енергията са ключови въпроси за устойчивото развитие. Опазването на климата и адаптиране към промяната в него е едно от най-големите предизвикателства пред човечеството през 21 век. Затоплянето с повече от 2 градуса по Целзий в сравнение с пре-индустриалните времена, ще има сериозни последици за човешкото здраве и околната среда. Следователно, емисиите на парникови газове в световен мащаб трябва да бъдат намалени от 1990 до 2050 г. с поне 50 %.

•  В контекста на решенията относно енергийната политика на бъдещето, Германското федерално правителство потвърди целта си да се намалят емисиите на парникови газове в Германия през 2020 г. до 40 % в сравнение с 1990 г. До 2050 г. енергийната концепция има за цел да ги намали с 80 до 95 %.

•  В международен план, федералното правителство продължава да преговаря за глобално приложимо, обвързващо споразумение за климата. Това предвижда, въз основа на справедливо разпределяне на тежестта, проверими ангажименти за всички основни източници на емисии. В допълнение, настоящото споразумение ще възпрепятства преместването на производството в страни без изменение на климата. Федералното правителство има предвид също последиците от климатичните промени - икономическите последици, последиците за безопасността и развитието.

• Устойчивата политика за водите е от особено значение за чистата вода като основен принцип на живота и един от най-важните ни ресурси. В Германия водата е достигнала висок до много висок стандарт. Високите инвестиции, включително в инфраструктурата на отпадните води и проектите за възстановяване на водите, са довели до значителни подобрения в качеството на водата в Германия. Въпреки това, контролът по замърсяването на водите остава постоянна задача.

•  Единното използване на идеята за устойчиво управление на водите ще осигури водни ресурси за бъдещите поколения и ще запази екологичното равновесие на водите или възстановяването им. Устойчивата политика на водите е междусекторен въпрос. Устойчивите политики за водите трябва да бъдат засилени в паралел с други области на политиката.

2.2.6 Учебен контрол: Показатели

Успешното управление включва по-специално преглед на всяко развитие на базата на определени критерии и показатели. По тази причина стратегията за устойчиво развитие съдържа общо 21 основни теми от 38 показатели. Броят на ключовите показатели беше запазен съзнателно малък: бързо с няколко цифри да се даде обща представа за важни събития. За цялостната представа е важно да разгледаме показателите не изолирано, а в система.

Показателите са свързани с конкретни и – където е необходимо и възможно – количествени цели, така че те са от значение за политическите действия. Необходимо е разбирането на държавни и обществени фигури относно пътя и необходимите мерки за това. Стратегията за устойчиво развитие включва балансиране на противоречивите цели и максималното им привеждане до съответствие една с друга. Например, икономическият растеж е съвместим с целите за опазване на климата, ако е придружен от повишаване на ефективността или от структурни промени.

През 2012 г. някои показатели и свързаните с тях цели бяха ревизирани във федералното правителство. Решителни критерии бяха приемственост и прозрачност. В тази програма бяха включени отделно някои нови цели, например дългосрочни цели с перспективата за 2050 г. в областта на енергетиката / климатичните промени. Някои показатели са ревизирани, за да се увеличи по-специално тяхното значение или да се приведат в съответствие с договорените цели на равнище ЕС. За по-усилено организиране на сферата на фискална устойчивост, бяха въведени два нови под-показатели.

Професионално независимият анализ на развитието на индикаторите от Федералната статистическа служба през април 2013 г. показва различна картина. В сегашния доклад на показатели "Устойчиво развитие в Германия" (издание 2014 г.) 38 показатели показват текущото състояние на устойчиво развитие в областта на околната среда, икономиката и обществото. Докладът на показатели определя степента, до която са изпълнени целите на политиката.

Повече от половината от показателите са показали добри стойности през последните години.

Коефициентът на заетост се е повишил в групата на най-успешните показатели. Като продължение на текущото развитие може да се постигне поставената цел за 2020 г. В същата група сега намираме два индикатора за държавния дълг (за държавен дефицит и за структурен дефицит), когато са изпълнени определените лимити. Във втората най-добра група беше добавен наред с другите индикаторът за целодневна грижа за деца от 0 до 2-години, поради подобреното си развитие.

Показателят за производителността на ресурсите обаче, е изпаднал в третата група, докато например показателят на интензивност на товарния транспорт се е качил в тази втора група. В най-лошата група попада показателят за бъдещо икономическо предоставяне - въз основа на отношението образуване на основен брутен капитал спрямо БВП, и индикаторът за дела на железопътния товарен транспорт. Непроменени сред най-лошите показатели са тези за дълга, биологичното разнообразие и качество на ландшафта, както и делът на транспорта по вътрешните водни пътища в дейността за транспорт на стоки.

С ключовите показатели за устойчиво развитие, германското федерално правителство иска да покаже на всеки две години: къде сме ние по пътя към устойчиво развитие, какъв напредък е постигнат, къде има нужда от по-нататъшни действия.

2.2.7 Диалог за устойчивостта

Устойчивостта е един от водещите принципи за политика на федералното правителство. Но не само държавата и политиката, от всеки индивид се изисква да работи за тази цел. Устойчивото развитие не може да бъде наложено от държавата. Само когато всички участници в икономиката и обществото и гражданите се посветят на тяхната кауза, устойчивото развитие ще успее.

Когато компаниите инвестират и потребителите консумират, те помагат за оформянето на бъдещото развитие, както и държавата с нейните закони и програми. Ето защо, общественото обсъждане и сътрудничеството с и между социалните партньори е основен елемент на стратегията за устойчиво развитие на федералното правителство.

Устойчивостта съществува в обществения дебат и участието на всички граждани - независимо дали са частни, в семейството или на работното място и в ежедневния живот заедно. Това отговорно поведение на тези, които участват в ежедневния живот, е тясно обвързано с условието да бъдат включени и да участват в развитието на обществото. Участието е много важно и с оглед на сложността и скоростта на социалните процеси.

Затова съществен елемент за продължаване на стратегията е дискусията с експерти и с обществеността. Съответно, най-добрите и първите проекти на стратегията бяха публикуван, или докладите за напредъка - качени в Интернет. Диалогът допълва кръга на консултации с общностите, бизнеса и синдикати, екологичните и развойните организации, земеделските и потребителските асоциации, както науката и църквата.

При разработването на стратегията, вижданията и идеите на различни социални групи се вливат в съдържанието на докладите за напредъка. Съветите и предложенията на граждани трябва да бъдат взети под внимание. С това, стратегията е първата политическа програма на федералното правителство, в която гражданите активно допринасят и продължават да участват. В доклада за напредъка 2012 г. гражданите имат директно думата с техните становища по диалога относно устойчивостта (доклади за диалозите на гражданите).

2.2.8 Гражданският диалог относно доклада за напредък 2012 г.

Изчерпателният диалог по устойчивостта стартира през есента на 2010 г. В първата фаза, от септември до ноември 2010 г., федералното правителство представи своите предложения за тематичната насоченост на новия доклад за напредъка за дискусия: „устойчиво управление” и „вода”. Правителството също така прикани хората да изразят своите становища по други въпроси на политиката на устойчиво развитие.

Във втората фаза на диалога от юни до септември 2011 г. е обсъждан проекта на федералното правителство за доклада за напредъка на 2012 година. Много граждани са участвали в диалога. От август 2010 г. сайтът е посетен от над 72 000 потребители. Записани са около 386 000 индивидуални посещения на страници. Участниците дадоха общо над 1600 становища и коментари и в двете фази. В допълнение, бяха получени общо 2100 положителни или отрицателни отзиви.

Около 95 % от приносите са получени онлайн. Преди всичко, институциите избраха пътя на пощенските писма за техните коментари. В сесия диалог на федералното канцлерство през септември 2011 г. сдружения и организации също са били в състояние да изразят становище относно доклада за напредъка. През октомври 2011 г. те взеха позиция относно проекта „Климат и енергетика”. В цялата отчасти ясно изразена критика в детайли, много коментари бяха поддържащи или призоваваха за по-нататъшно укрепване на идеята за устойчивостта в и чрез стратегията.

2.2.9 Напредък в устойчивостта

На 15 февруари 2012 г., федералното правителство прие последния доклад за напредъка на Националната стратегия за устойчиво развитие. Устойчивостта стана водещ принцип на човешката дейност във всички значими сектори на обществото. Това е отразено в показателите, както и в политическите структури.

За да се провери обективно къде е Германия, когато става дума за устойчивост, германското федерално правителство използва набор от показатели. За всеки от тези 38 показатели от водещите сектори „качество на живот”, „справедливост между поколенията”, „социално сближаване” и „международна отговорност”, правителството е формулирало конкретна цел, която трябва да бъде постигната. Изчисляването на стойности за това къде е Германия, прави Федералната статистическа служба.

За 2012 г. можем да потвърдим успех за Германия в 19 от 38-те показатели за устойчивост; например по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове, или разширяване на възобновяемите енергийни източници. Имаше положителни развития в опазването на климата, възобновяемите енергийни източници, икономическите резултати, на входните нива на учениците, както и равнището на заетост сред по-възрастните работници. Успехът в останалите показатели все още не е задоволителен или предстои да бъде постигнат.

Федералното правителство насърчава устойчивия бизнес. Устойчиво управление все повече се превръща в запазена марка. Защото за икономиката по-висока енергийна и ресурсна ефективност е едновременно икономически и екологично изгодно. Това включва подкрепа и популяризиране на концепцията за "Корпоративна социална отговорност" (КСО). Тя свързва неразривно отговорното корпоративно поведение с доброволното и допълнителното възприемане на социалната отговорност. Федералното правителство подкрепя, наред с други

• малките и средните фирми в дейности по КСО,
• събирането на информация за корпоративната социална отговорност,
• повишаването на обществената осведоменост по въпроса,
• разработването на концепция за "КСО - произведено в Германия",
• интегриране на КСО в образованието, обучението, науката и научните изследвания и
• укрепване на КСО в международен план и в контекста на развитието.

2.2.10 Устойчивост на финансовия сектор

Финансовата и икономическата криза доведоха до заключението колко е важно особено във финансовите политики, вземането на решения, преди всичко в дългосрочен план. Бизнесът, както в момента, не може да съществува повече. Поради това федералното правителство иска да маркира постиженията с тяхната консолидация и растеж: структурно балансиран федерален бюджет през 2014 г., черната 2015 г. и излишъци от 2016 г.

2.2.11 Енергийна концепция за устойчивостта 

С новата енергийна концепция правителството се опита да опише още през 2010 г., пътя към ерата на възобновяемите енергийни източници. През 2011 г. Федералното Правителство, Парламента и Горната Камара приеха друг обширен пакет от мерки, тъй като опитът от аварията в АЕЦ Фукушима послужи като урок, че дори по-бързото преобразуване е по-добро.

Федералното правителство за 2011 г. потвърди целите за намаляване на емисиите на парникови газове: те трябва да се намалят през 2020 г. до 40 %, от 2030-55 %, до 2040 до 70 %, и до 2050 от 80 до 95 % - в сравнение с 1990 г. Правителството иска да разшири делът от енергия от възобновяеми източници в сектора на енергийните доставки. Успоредно, първичното енергийно потребление трябва да се върне до 2050 г. с 50 % в сравнение с 2008 г. Консумацията на енергия се очаква да намалее с 25 %; през 2020 г. вече 10 %. В същото време процентът на обновяването на сгради в момента е приблизително удвоен на годишна база до 2 % от общия сграден фонд. И в транспорта консумацията на енергия - в сравнение с 2005 г. – ще се намали с около 40 %.

Германия направи голяма стъпка по отношение развитието на съоръжения за вятърна и слънчева енергия или енергия от биомаса, от гледна точка на федералното правителство. Повече от 20 % от текущото производство идва от системите на възобновяемите енергийни източници. Решаващо този успех се дължи на Закона за възобновяемите енергийни източници (EEG), който предвижда фиксирани лихвени проценти за производителите на зелена електроенергия. Сигурността на инвестициите, постигната по този начин предизвика динамичен растеж в много области на добиване на енергия от възобновяеми източници.

Енергийната ефективност е друг ключов фактор за икономическа рационалност, за да се постигне висок дял на енергията от възобновяеми източници и цели, както са определени в енергийната концепция. Отново има достатъчно потенциал за спестяване на енергия и електричество. Федералното правителство разчита на отговорността на бизнеса и потребителите.

В Германия електроенергията все още е сравнително близо до центровете на потребление. В бъдеще, тя ще бъде по-децентрализирана – където духа вятър или преди неизползвана площ ще се използва за генериране на слънчева енергия. За да се захранва мрежата с тази електроенергия се изисква модерна и ефективна електрическа мрежа. Главно заради значителни инвестиции в инфраструктурата, предприятията за преобразуването и доставка на енергия и потребителите се сблъскват с големи предизвикателства. Целта на федералното правителство е докато се поддържат конкурентни цени на енергията, надеждни доставки и по-високо ниво на просперитет, Германия да остане една от най-устойчивите и енергийно ефективни икономики в света.