2.2.2 Принципи на стратегията за устойчиво развитие

Насоките посочват пътя, посоката, в която Германия трябва да се движи, за да стане по-устойчива. Те покриват спектъра на "Справедливостта между поколенията - Качество на живота - социалното сближаване и международна отговорност".

1. Справедливост между поколенията

Според насоките ще бъде необходим нов договор на поколенията, който се фокусира върху баланса на интереси между тях. Това включва намаляване на публичните задължения, реформата на системите за социално осигуряване, разходите за здравни грижи, както и запазването на природните основи на живота.

Етичният принцип на устойчивото развитие е: Всяко поколение трябва да решава собствените си проблеми и не трябва да обременява следващите поколения. Опонентите на този принцип водят икономическа и социална политика на кредит и оставят бъдещите поколения с нарастващи държавни дългове. Същото важи и ако инвестициите за икономическото бъдеще се пренебрегват и вместо това на преден план излиза по-бързото и по-лесното потребление.

2. Качество на живот

Концепцията за устойчиво развитие има жизненоважна и проста същност: добро качество на живот за всички, сега и в бъдеще. Всички трябва да вземат живота си в свои ръце - да учат, да работят, да поемат отговорност за себе си и другите. И това е заложено в мрежа от социални отношения в здравословна и безопасна среда.

За качеството на живот здравословната околна среда е от съществено значение. Но качеството на живот означава и повече. То включва здраве, възможности за личностно развитие, задоволителна работа, прилично жилище, адекватни доходи, обществено признание. То също включва и добри училища, добър и сигурен за живеене град, с развит културен живот.

Социалното измерение на устойчивото развитие се характеризира със следните елементи:

• предотвратяване на бедността и социалното изключване,

• предотвратяване разделянето на обществото на победители и губещи,

• включване на всички групи от населението в икономическото и социалното развитие.

Предизвикателството за правителството е да осигури достатъчно възможности за обучение за нови или модифицирани дейности. Трябва да осигури и ефективна социална система за сигурност.

3. Международна отговорност

Обединение на околната среда и развитието беше обещанието на развитите страни на Конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. Обединението на двете цели в международен план се използва като основа за глобалната стратегия за устойчиво развитие. Например, чистата вода и плодородната почва са основа за икономическо развитие за много развиващи се страни. От друга страна, бедността и липсата на икономическа алтернатива довеждат до свръхексплоатирането на почвата, което се наблюдава като резултат в тези страни.

Принцип: всяко поколение трябва да решава собствените си проблеми и да не обременява следващото поколение. Трябва също така да се погрижи за предвидими бъдещи проблеми. Това се отнася и за опазването на природните ресурси, икономическото развитие, социалното сближаване и демографските проблеми.

Управление на устойчивостта означава по-добро използване на институциите за контрол по смисъла на устойчивото развитие. Да имаш цели не е достатъчно. Устойчивостта преди всичко трябва да се води организационно, така тя ще надделее в политиката и обществото.

Основен ресурс по пътя от теорията към практиката са правилата за управление на устойчивостта. Като допълнение към горния принцип, съществуват правила за отделни области на действие. За околната среда правилото е, че ресурсите могат да се използват само до степен докато растат или се регенерират. Обществените бюджети са ангажирани в справедливостта между поколенията. Трябва да се предотврати бедността и социалното изключване.