2.2.5. Enterococcus

Кръстосаната патогенеза не се ограничава само до Грам-отрицателните бактерии, тя може да бъде открита и при Грам-положителните. Ентерококите са част от нормалната чревна флора на хора и животни, но също така са важни опортюнистични патогени, отговорни за сериозни инфекции, особено при имунокомпрометирани пациенти. С увеличаване на резистентността към антибиотици ентерококите се оказват нозокомиални патогени, които могат да бъдат трудни за лечение. Родът Enterococcus включва над 17 вида, но само няколко могат да предизвикат локални или системни клинични инфекции на пикочните пътища, включително коремни инфекции, раневи инфекции, бактериемия и ендокардит. Като цяло групата на ентерококите се отнася към гама-подгрупата на стрептококите, които не предизвикват хемолиза. Клиничните изолати на множество видове ентерококи обаче са развили като фактор на патогенност способността да произвеждат хемолизини, които лизират червени кръвни клетки. Хемолитичните щамове проявяват множествена лекарствена резистентност по-често, отколкото нехемолитични щамове, докато щамове, изолирани от фекални проби от здрави индивиди, показват ниска (17 %) честота на производство на хемолизини.

Оказва се, че ентерококите са способни не само да инфектират клетки от бозайници и нематоди, но също и растения като Arabidopsis thaliana. При заразяване в лабораторни условия с E. faecalis смъртта на растението настъпва след около седем дни. Първоначалните признаци на заболяването се появяват веднага щом бактерията успешно се прикрепи към повърхността на листата, след това E. faecalis навлиза в листната тъкан чрез устицата или чрез рани, размножава се и колонизира междуклетъчните пространства на растението гостоприемник. Тези процеси причиняват прекъсване на стената на растителната клетка и мембранните структури и довеждат до гниене на растението. Изглежда, че фитопатогеността на E. faecalis включва някои от същите генетични фактори, участващи в патогенезата при животните, включително системата на кворум-сенсинг и синтезата на серинови протеази. E. faecalis използва обща стратегия за причиняване на заболявания, което му позволява да използва едни и същи вирулентни фактори за два различни гостоприемника.