2.2.4. Enterobacter cloacae

Друга бактерия, която показа също кръстосана патогенеза, е Enterobacter cloacae, важен вътреболничен патоген, отговорен за бактеремия, инфекции на долните дихателни пътища, инфекции на кожата и меките тъкани, както и инфекции на пикочните пътища. E. cloacae синтезира шига подобен цитотоксин II, който е свързан с хемолитично-уремичен синдром при бебета. Въпреки че има доказателства, че E. cloacae еволюира, за да колонизира човешкия гостоприемник, той също е идентифициран като причинител на болестта „сиво ядро“ при макадамията (Macadamia integrifolia). Началото на болестта засяга не само качеството на ядките, произведени от дървото, но води до сиво оцветяване и лоша миризма. E. cloacae причинява и бактериално меко гниене при драконовите плодове (Hylocereus spp.), бактериално гниене на листата на орхидеите (Odontioda orchids), а също така е отговорен за вътрешното пожълтяване на папаята и гниенето на лука.

Enterobacter причинява кафяво гниене в главите на лука, след като реколтата е прибирана, изсушена и складирана. Следите от разлагането обикновено се появяват по някои люспи на луковицата, докато в тъканта се развиват кафяви на цвят кръгове, които ясно се виждат при нарязване на главата лук наполовина. При съхранение на големи количества лук, при които честотата на гниене, причинено от Enterobacter, е > 2,5 %, цялата партида не може да се продава и производителят има значителни загуби.

Вирулентните фактори и механизмите на E. cloacae за предизвикване на заболявания по растенията са все още неизвестни, което затруднява и ограничава разработването на методи за контрол на този фитопатоген.