1.3.1 Инструменти за прилагане на политиките в областта на опазването на околната среда (планиране)

Политиката по отношение на околната среда се разработва и прилага в индустриализираните страни главно като реакция на бързото разрастване и разширяване на екологичните дейности в началото на 70-те години на миналия век, за които на правителствено равнище се оформят и отделни звена за действие по и регулация на дейностите, свързани с проблемите на околната среда. В началото политиките се ограничават главно до мерките в рамките на националните граници и правомощията на държавните власти. С времето обаче все повече институции, които имат интереси и влияние в сферата (т.нар. „заинтересовани лица“), се налага да заемат позиции и да поемат отговорност за случващото се в областта на екологията. Отговорността на производителите на (потенциални) екологични проблеми става все по-голяма.

Нараства и необходимостта свързаните с опазването на околната среда цели и стратегии да се прехвърлят към други власти и да бъдат изпълнявани и в други области, например при разработване и прилагане на политически мерки в областта на енергетиката, транспорта и промишлеността, селското стопанство и строителството. „Твърдите“ мерки в областта на политиката по опазване на околната среда (като например законите и наредбите) трябва да се прилагат в съчетание с „меките“ мерки, които регулират поведението (например обучение на инженери в областта на мерките за опазване на околната среда), особено когато се касае за проекти, в които участват или които засягат много заинтересовани страни или по-големи обществени групи.

Освен правната рамка в областта на околната среда друг основен инструмент са дейностите по планиране на политиките и мерките – в този смисъл политиките в областта на екологията са не само средство за регулация и контрол, но и формиращ инструмент. Политиката за планиране на мерки за опазване на околната среда може да включва развитие на устойчиви стратегии, за да се улесни постигането на регионални или секторни екологични цели за определен период, например целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 25% в следващите десет години. През 80-те години на миналия век в Дания, Холандия и Финландия се начертават и изпълняват национални планове в областта на опазването на околната среда, с конкретни мерки и цели. Тази практика оказва влияние върху последващите стратегии, поради което и в този текст ще разгледаме възможностите, които ни предоставят мерките за планиране на дейностите и целите в областта на опазването на околната среда.

В правните рамки на много държави от ЕС се предвиждат два типа инструменти за прилагане на принципите и целите на политиките в областта на околната среда  (Knopp: 2008):

• Различни форми на екологично планиране
• Мерки за регулиране на поведението на различни лица по отношение на целите за опазване на околната среда

Политиките по планиране на мерките в областта на околната среда са важен превантивен инструмент. Планирането е многоетапен процес, който включва анализ на настоящата ситуация и прогнозиране на бъдещото развитие, но взима предвид и евентуалните конфликти на интереси. Планирането може да се осъществява под формата на закони, нормативни актове, наредби, административни разпоредби или административни актове, всеки от които е с различни правни последици. Дейностите по планиране на мерки включват цялостно планиране и секторно планиране.

• Цялостното планиране „определя рамките на и предвижда последиците от използването на земята за жилищни, стопански и развлекателни цели в определен район, независимо от конкретния проект и без да налага ограничения до специфичен сектор“ (Knopp 2008: 51).
• Секторното планиране предвижда разработване на мерки за опазване на околната среда за специфични сектори, предимно онези, свързани с ландшафтното планиране, регулирането на чистотата на въздуха, намаляването на шумовото замърсяване, опазването на водите и управлението на отпадъците – всеки от тези сектори има нужда от специфични допълнителни мерки за изпълнение на целевите дейности.

Друг важен инструмент за налагане на политически мерки за опазване на околната среда е т.нар. „оценка на въздействието върху околната среда“ (ОВОС). Основната цел на ОВОС е „да предостави на администрацията изчерпателна и своевременна информация за въздействието на околната среда от изпълнението на проекти, които биха оказали значително влияние (и екологичен отпечатък) върху околната среда“ (Knopp 2008: 52). ОВОС се използва за идентифициране, описване и оценяване на всички преки и косвени въздействия на даден планиран проект върху околната среда, включително екологичните взаимодействия, при това навременно, като по този начин позволява да бъдат предприети необходимите предпазни мерки във всички среди и сектори, включително чрез участието на по-широката общественост.