4.2. Подходи при оценката на риска

Основните последици върху човешкото здраве от използването на генетично модифицираните храни могат да се обобщат в три основни насоки: провокиране на алергични реакции (алергенни свойства), трансфер на гени, външно кръстосване и сравнителни подходи.

• Алергенни свойства: Традиционно разработените храни по принцип не са тествани за елергенни свойства. Основна грижа при ГММ храни е да се докаже, че белтъчния продукт на трансферирания ген не е алерген. Протоколи за изследване на ГММ храни са разработени от FAO и WHO. Алергенен ефект за ГММ храни, които се намират в момента на пазара не е открит.
• Трансфер на гени. Възможността за генен трансфер от ГМ храни към клетките на човешкото тяло или към микроорганизмите, намиращи се в гастроинтестиналния тракт, е сериозен проблем, ако пренесения генетичен материал неблагоприятно повлиява здравето на човек. Това е свързано с трансфер на гени за антибиотична резистентност, които често се използват за конструиране на ГММ , споменати по-горе. Поради тази причина,прилагането на технологии,които  не използват гени за резистентност към антибиотици се окуражава, независимо че вероятността за такъв пренос е много ниска.
• .Илюстрация на такова събитие е следния пример. Антибиотичната резистентност се разпространява широко след масовата употреба на съответните антибиотици в медицината и селското стопанство. Все пак имаединомислие, че при такъв рядък пренос при погълната растителна ДНК към интестиналната микрофлора не оказва значителен ефект върху човешкото здраве. Но генът за резистентност към ампицилина bla – TEM срещащ се в накои варианти на трансгенна царевица вече е открит в щамове на E. coli в румена на животни и около 10 – 50 % от щамовете на човешкия чревен тракт вече са резистентни към ампицилин. Ако това събитие наистина протече и човешки патогени добият антибиотична резистентност, посредством транфер на гени, е възможно чрез поглъщането на трансгенни материали да се получи разпространение на тази опастност.
• Външно кръстосване. Този термин се дефинира, като трансфер на гени от ГМ растения към конвенционални култури или близки видове. Това може да се случи при смесването на култури, получени от конвенционални семена с такива – от ГМ, като непряк ефект върху сигурността и безопасността на храните. Съществуват някои примери показващи реалността на подобен риск: например, следи от царевичен тип, използван само за фуражни нужди се появяват в царевични продукти за консумация от хората в САЩ. Поради тази причина, някои страни (Аржентина, Канада, Южна Африка, САЩ, ЕС) прилагат мерки за намаляване на смесването, включително ясното разделяне на полетата, където двата типа (ГМ и традиционния)  се развиват . ТЕзи мерки се съблюдават и при култивирането на царевица, соя, рапица, цикория, тиква, картофи. Към момента, всички ГМ култури, които са достъпни на международния пазар са създадени чрез използване на гени от микроорганизми. Те се характеризират чрез едно от трите основни свойства; устойчивост към вреди от насекоми; устойчивост към вирусни инфекции и толерантност към някои хербициди.