4.3. Аспекти на безопасност, характерни за ГММ
Рекомбинантните ДНК техники, използвани за модифициране на растенията са подобни на тези, използвани за създаване на генетично модифицари микроорганизми. Както вече беше споменато, някои генетични характеристики на микроорганизмите са от голямо значение и трябва да се отчетат при оценка на безопасността. Микроорганизмите, които се използват за производство на храни са Грам + и – бактерии, дрожди и филаментозни гъби. Техният геном и рекомбинантни технологии имат различия, въпреки че се използват някои общи техники.
Техниката за хомоложна рекомбинация при бактериите е с основно предимство, тъй като интеграционно място може да се проектира при дизайна на експеримента, а нежеланата ДНК може лесно да бъде отстранена. Така че, хомоложна генна система за селекция и поддържане на включената ДНК може да се създаде заедно с развитието на подходящи селекционни методи, съвместими с изискването за безопаснатност на храните. Тези характеристики улесняват добрия контрол на процедурите за генетично модифициране.
Оценката на безопасността на ГММ се улеснява значително поради наличието на секвенционните данни за генома на някои бактерии и дрожди. Създаването на тази геномни секвенции за дадени микроорганизми е реална научна база за оценката на определена генна технология. Развитието на пост-геномна аналитична методология и технически схеми предоставят надежна възможност за анализ на генната експресия на ниво – цял геном. Успехът на ДНК микро чиповия анализ позволява изследването на всички гени от генома чрез специфицни сонди на нуклеинови киселини. По този начин, може да се установи наличие на индивидуални гени и генна експресия в различни щамове и условия. Напредъкът в протеомиката позволява белтъчните молекули, изолирани от цели клетки да бъдат разделени чрез дву-дименсионална гел електрофореза и да бъдат анализирани. По този начин може да се осъществи сравнение между щамове от различни местообитания. Посредством мас-спетрометрията, индивидуалните протеини могат да бъдат идентифицирани и така да се улесни намирането на връзка на отделните протеини със специфични гени. Микроорганизмите, използвани за получаване на хранителни продукти могат да се открият живи в крайния вариант и така могат да попаднат в консуматора. Това е причината, поради която възможност за взаимодействие (пряко или непряко) между ГМ организмите и консуматора действително съществува. Следователно, от изключителна важност е да се докаже със сигурност, че микроорганизмите, използвани за получаване на хранителни продукти не са патогенни, токсигенни или алергенни и че генетичната модификация не променя техния статут на безопасност. В този смисъл, съдбата на консумираните ГММ и тяхното влияние върху гастроинтестиналния тракт и чревната микрофлора трябва да се вземе под внимание. Тук е важно да отбележим, че ефектът на ГММ трябва да се отчете и върху здравето на животните, имайки предвид влиянието му върху човека чрез храненето. Една от основните грижи е възможността за трансфер на модифицирани генни секвенции към чревните микроорганизми или клетките на гостоприемника. Дори рядкото откриване на фрагменти ДНК, с произход от храната не може да се пренебрегне и вероятното въздействие на тези гени, които нормално не са представени в диетата трябва внимателно да се оцени.
