1.1 Терминология в областта на ремедиацията
Замърсяване е изхвърлянето на дадено токсично или замърсяващо вещество, което има вероятност да окаже вредно влияние върху природната среда или живите същества. Замърсителят превръща дадена зона или субстанция (като водата, въздуха или храната) в негодни за употреба. Ремедиацията възстановява замъреното място като възвръща естественото му състояние. Под ремедиация на околната среда се разбира отстраняването на замърсяването или на замърсителите от почвите, водите (както подпочвените, така и повърхностните) и въздуха. Отпадните продукти се отстраняват с цел както опазване на човешкото здраве, така и възстановяване на околната среда. Почистените зони могат да се използват и за градско развитие. Ремедиацията на оклолната среда се регулира строго и е предмет на редица правни изисквания, които се основават главно на оценки на човешкото здраве и рисковете за околната среда. Проектите по ремедиация варират от мащабни, скъпо струващи проекти, при които се полагат огромни усиия за почистване на замърсените терени, до по-малки, с по-ограничени разходи, като например почистване след магистрална катастрофа, при която се е разлял петрол. Проектите за ремедиация обикновено започват с оценка на състоянието на дадената зона, за да се определят необходимите разходи и най-подходящите технологии в конкретния случай.
Провежда се ремедиация на различни компоненти на околната среда, включително почвите (повърхностния слой, подпочвения пласт и седимента), водите (подпочвени и повърхностни) и въздуха. Замърсяване на почвите може да произтече от химически разливи, от промишлената дейност и употребата на някои торове и пестициди. То се предизвиква от голяма част от факторите, които водят и до замърсяване на подпочвените води. Замърсяването на водите може да се причини от промишлени практики (минно дело или сондажи за нефт и природен газ) и изпускане на замърсители директно във водата или в резултат от просмукване от почвата. До замърсяване на въздуха може да доведе всяко вещество, постъпващо в атмосферата в резултат от човешката дейност (парникови газове, като въглероден диоксид (CO2), метан, серен диоксид (SO2) и хлорофлуорокарбони) или от естествени източници (горски пожари, вулканични изригвания, ветрова ерозия, разпръскване на полен, изпарение на органични съединения и естествената радиоактивност).
Ремедиацията на почвите се отнася за стратегии, които се прилагат за пречистване и възобновяване на почвите. Ремедиацията на водите е процесът по отстраняване на замърсители от водите. В много случаи почвата и подпочвените води се замърсяват от един и същи източник (химически разливи, промишлена дейност и употребата на определени торове и пестициди) и тяхната ремедиация трябва да се провежда едновременно. Ремедиацията на въздуха се явява процесът по отстраняване на присъстващите във въздуха замърсители.
Съществуващите технологии за ремедиация на замърсена околна среда се делят на две основни групи – in situ и ex situ. Технологиите in situ включват третиране на замърсения материал директно на място. Технологиите ex situ се явяват вариант за ремедиация, при който замърсителят се отстранява от първоначалното си местонахождение и се почиства на място или извън района. Има различни технологи за ремедиация, които могат да се използват за отстраняване на замърсители от околната среда. Методите, прилагани във всеки конкретен случай, се определят от вида и степента на замърсяване, както и от характеристиките на самия терен. Съществуват много и разнообразни методи за ремедиация, като непрекъснато се разработват нови и нови технологии.
