2.4.4 Развитие на европейското екологично законодателство

• Договор от Париж от 18.04.1951 г.: създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) (в сила от 23.07.1952 г.)
• Договор от Рим от 25.02.1957 г.: Договор за създаване на ЕИО и на Европейската общност за атомна енергия (EURATOM/Евратом) (в сила от 01.01.1958 г.); ЕОВС, ЕИО и Евратом са част от Европейската общност.
• Конференция на ООН по въпросите на околната среда от 12.20.1972 г.: началото на инициативите по въпросите на околната среда се дава по силата на заключителната Декларация от срещата на върха в Париж.
• Европейската комисия поставя рамките на Програмата за действие по отношение на околната среда, без да има правно основание за това, в Договорите на ЕС, вж. чл. 235 от Договора за Европейската общност: „Ако се докаже, че е наложително Общността да предприеме дадено действие, в хода на работата на общия пазар, за да изпълни някоя от целите на Общността, а настоящият Договор не е предвидил необходимите правомощия, Съветът, при постигане на пълно единодушие и по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, трябва да предприеме съответните мерки.“
• Единен европейски акт от 28.02.1986 г., ЕИП: политиката в областта на околната среда се приема като политика по силата на Договора и Опазването на околната среда се учредява като изрична цел съгласно правото на Общността (в сила от 01.07.1987 г.)
• Договор от Маастрихт от 02.07.1992 г.: коригира, допълва и изяснява вече възложените правомощия, като ги разширява към специфични дейности на Общността във връзка с политиката по опазването на околната среда (чл. 130(с) до (t) от Договора за ЕИО, впоследствие и чл. 174 до чл. 176, а в консолидираната версия от март 2010 г. чл. 191 до чл. 193).
• Договор за Европейския съюз, дял ХХ Околна среда, чл. 191.

1. Политиката на Съюза в областта на околната среда съдейства за постигането на следните цели:

• Опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда.
• Опазване на човешкото здраве.
• Разумно и рационално използване на природните ресурси.
• Насърчаване на необходимите мерки на международно равнище за справяне с регионални или глобални проблеми на околната среда и по-специално с предизвикателствата в борбата с климатичните промени.

2. Политиката на ЕС в областта на околната среда има за цел висока степен на защита, като отчита многообразието на условията в различните части на Съюза. Тя се основава на принципа на предпазливостта и на принципите, които постулират, че трябва да се предприемат превантивни действия, вредите върху околната среда трябва да се отстраняват приоритетно още при източника си, а замърсителят трябва да плати за нанесените щети.”

Договорът за Европейския съюз посочва следното в дял ХХ „Околна среда“, чл. 193, като съществен аспект за развитието на политиката на ЕС в областта на околната среда: „Защитните мерки, приети съгласно чл. 192, не бива да са пречка пред всяка една държава членка да поддържа или да въвежда още по-строги предпазни мерки. Тези мерки трябва да бъдат съвместими с Договорите на ЕС, а Комисията трябва да бъде информирана за тях.“

Рамката на тази политика засега е в правомощията на Европейската комисия.