2.3.1  Водните течения и езерата в международното право в областта на околната среда

Споменатата вече Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера отразява съвременното развитие на международното право в областта на опазването на околната среда чрез приложението на водещите принципи за превенция, отговорността на причинителя (замърсителя) и справедливост за и защита на правата на бъдещите поколения (чл. 2, ал. 5), извършването на оценка на въздействието върху околната среда (чл. 3) и обвързващото задължение за широко сътрудничество (чл 9 и сл.). Конвенцията за правото на ненавигационно използване на международните водни течения, приета през 1997 г., се опира на принципите за балансирано („справедливо“) разумно използване и разпределение, което предполага сътрудничество между държавите, и по-детайлни разпоредби, които уреждат задълженията за сътрудничество между държавите, заедно с вече формулирания във връзка с Trail Smelter Case принцип за избягване на по-сериозни щети. За разлика от разпоредбите на Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, принципът на превенцията има действие само по отношение на внасянето на чужди биологични видове. Държавите трябва да предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят внасянето на чужди или нови биологични видове в международните водни течения, тъй като тази намеса може да има неблагоприятни последици за екосистемата (чл. 22).

И двете конвенции обаче се отнасят до принципа за устойчиво развитие, което по същество означава употреба в рамките на възможностите за възстановяване от нанесените щети.