1.2.2 Принцип “замърсителят плаща” (vs. принцип “общността плаща”)

„Принципът „замърсителят плаща“ постулира, че този, който оказва въздействие върху околната среда, носи и основната отговорност – материална и финансова – за защитата на околната среда и именно от него се очаква и изисква да предприеме действия, за да предотврати вредите, да ги отстрани или поправи и да посрещне финансовите санкции и разходи за това“ (Knopp 2008: 7). Проблем възниква в случаите на т.нар. наследено замърсяване, при което отговорните страни не могат да бъдат подведени под отговорност и – ако няма друго лице, което може да бъде държано отговорно –  обществеността трябва да поеме разходите. В такива случаи принципът „замърсителят плаща“ се замества от принципа „общността плаща“.

В законодателството в областта на околната среда принципът „замърсителят плаща“ помага отговорността за изплащане на щетите, нанесени на околната среда, да се прехвърли по законов път на лицето, което причинява замърсяването. Този принцип е широко възприет и се разглежда като подразбираща се част от законодателството заради силната подкрепа, която получава в страните от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и от Европейската общност (ЕО). В международното право в областта на околната среда се споменава в Принцип 16 от Декларацията от Рио за околната среда и развитието (1992 г.).

Принципът „замърсителят плаща“ е важен елемент от политиката за опазване на околната среда и повлиява върху политическите мерки за намаляване на емисиите парникови газове. Често този принцип се прилага под формата на т.нар. „разширена отговорност на замърсителя“ (EPR) – концепция, формулирана за пръв път от правителството на Швеция през 1975 г. EPR може да се използва за прехвърляне на отговорността за третирането на отпадъците от правителствата и данъкоплатците към реалните производители на отпадъци. ОИСР го определя като: принцип, който определя, че производителите и вносителите на продукти следва да носят значителна отговорност за въздействието върху околната среда на своите продукти в целия им жизнен цикъл, включително за наследяемите въздействия, свързани с избора на материали за продуктите, въздействията от самия производствен процес и въздействията по веригата – при употребата и изхвърлянето на продуктите. Когато планират производството на продуктите, производителите поемат отговорност да сведат до минимум въздействията върху околната среда от преминаването на продуктите им през целия жизнен (включително търговски) цикъл, включително когато приемат правна, физическа и социално-икономическа отговорност за въздействията върху околната среда, които не могат да бъдат елиминирани при планирането на производството.