2. Разработване на концепцията за „устойчивост“
Освен факта, че тази концепция води своето начало от преди триста години от немското лесовъдство, тя придоби политическо значение в дебатите и конференциите относно доклада Брундланд и процеса Рио. Появи се като устойчиво развитие на 5 март 1980 г., когато беше представена „Стратегията за опазване на света“ едновременно в 35 големи градове с подзаглавие „Опазване на жизнените ресурси за устойчиво развитие“. Във въведението се казва, че връзката между човечеството и околната следа ще се влошава занапред и това ще спре само ако се приложат форми на устойчиво развитие. Беше създаден план, който започва от опазването на природата и бележи промяна в стратегията за опазване на околната среда: от специални противопожарни операции към дългосрочни планирани действия. Дори Общото събрание на „Международния Съюз за Опазване на Природата и Природните ресурси“ (IUCN) през 1969 г. допринесе за разширяване на концепцията, както и нейното стратегическо ориентиране. Терминът „качество на живот“ беше използван като основен в дискусията с екологична, социална и естетична стойност, който „обогатява човешкия опит и му придава значение и удовлетворение“. В същото време беше изяснено, че терминът „опазване“ е ключова концепция за организацията. Значението му се измества от просто опазване на природата, което вече не е подходящо, поради факта че изключването на всяко използване на видове и местообитания, вече не е актуално. „Като допълнение необходимо е „управление“, което включва наблюдение, изследване и управление - използване на въздух, вода, почва, минерали и живи организми. Опазването на природата и в най-висока степен устойчивото качество на живот вървят заедно." Съхранението и употребата на жизнени източници са предпоставка за разнообразие, което се отразява в концепцията за устойчивостта и нейната очевидна неопределеност.
Докладът „Бранд“ от 1981 г., озаглавен „Север-Юг“, използва терминът „устойчивост“ по смисъла на „биологична среда“ и "устойчиво благоденствие". По специално, понятието „развитие“ беше преформулирано на „да се избегне постоянното объркване на понятията растеж и развитие. Стратегиите за развитие трябва просто да се фокусират върху растежа на БНП и стандарта на живот. Да се постигне целта за справедливо разпределение на доходите е от първостепенно значение; приоритет заемат също развитието на производителните възможности и човешкия потенциал. Това също е част от устойчивостта в по-широк смисъл.
Докладът Брундланд от 27 април 1987 г. формулира ключовата фраза за устойчивост, която е използвана многократно: "Устойчивото развитие е развитие, което посреща нуждите на настоящето, без да се прави компромис със способността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди." Нуждите, които се разглеждат тук, са основни нужди. От тук следва, че развитие означава задоволяване на основните материални нужди на всеки човек чрез икономически растеж (Качество на живот). Устойчивото развитие означава да се направи нов баланс между човек и природа, между културите по света и междуличностните взаимоотношения. С една дума, ние тук представяме един нов проект на цивилизация.
По този начин, терминът устойчиво развитие има за цел да гарантира, че жизнените и производствени бази са подсигурени, но в смисъла на постоянно и глобално опазване на околната среда. По същия начин, икономическото и социалното поведение трябва да се развиват и стабилизират. От тази формулировка на устойчивостта, значението на отворените понятия устойчиво развитие и устойчив растеж се промени. В доклада Брундланд се набляга все още на антропоцентричния аспект с акцент върху икономическия растеж. Междувременно устойчивият растеж се базира само на количествени променливи като вътрешен продукт или национален приход по отношение на икономическия растеж. Устойчивото развитие от друга страна е фокусирано главно върху качествените аспекти в по-широк смисъл. Затова немският Консултативен съвет по околна среда (Sachverständigenrat für Umweltfragen, SRU) през 1994 г. говори за "Устойчиво Екологично Развитие“
По този начин можем да заключим, че след приемането на Програмата за Действие 21 на ООН – Конференция в Рио де Жанейро по Околна среда и Развитие 1992 г, екологичната, икономическата и социалната устойчивост се разглеждат като неразделна част от цялостната устойчивост. С тази програма на действие следва да се приложат теоретичните стойности за практическата реалност на икономическия и социалния живот.
