5.5. Генетична стабилност на микроорганизмите
Микроорганизмите са генетично много по-нестабилни отколкото плътно организираните хромозоми при висшите еукариоти. Те притежават по-висока скорост на растеж и тъй като са едноклетъчни могат да се адаптират бързо към променящата се среда, така че те са способни да се променят генетично много по-лесно от висшите еукариоти. Някой механизми за генен трансфер при микроорганизмите вече са идентифицирани и дискутирани. Подвижните ДНК частици са отговорни за промяната на бактериалния генетичен материал, което често довежда до появата на нови фенотипни характеристики, инактивиране на гени, загуба на гени и цялостна дестабилизиране на генома. Тези подвижни частици ДНК включват инсерционните последователности (ИП), плазмидите, профагите и транспозоните. Множество бактериални щамове имат голям брой различни ИП и част от тях често активно причиняват транспозиция.
Геномът на еукариотните микроорганизми също се подлага на ДНК промени. Те могат да претърпят серии от пренареждания по време на растежа, които зависят от физични, химични условия и култивационната система. В някои случаи, непрекъснатите култури са ефикасни селективни средства за стабилизиране на приетите нови ДНК секвенции. По принцип, тези промени възникват от спонтанната транспозиция на подвижни елементи (напр. Ty ретротранспозони) и хромозомални сегменти. Последното събитие е добре представено при полиморфизма в дължината на хромозомите.
Феноменът на генетична променливост на микроорганизмите също така може да повлияе върху стабилността на рекомбинантната ДНК в ГММ. Това свойство трябва да се отчете при оценката на генетичната стабилност на ГММ.
Локализацията на клонираните гени (хромозомална или плазмидна) силно повлиява генетичната стабилност на рекомбинантната ДНК молекула. Тя прави селекцията на подходяща векторна система изключително важна за съдбата на рекомбинантната ДНК. Когато се ползват вектори с голям брой копия или интегрирана в хромозомата ДНК, стабилността на новата генетична информация ще зависи от основни биологични механизми. Генетичната стабилност на трансферирания генетичен материал ще бъде същата като тази на приемащия микроорганизъм. Високата стабилност на трансферирания генетичен материал изисква обширни познания за локализацията на транспозоните и ИП, както и на местата за прикрепяне на умерените фаги.
