3. Охарактеризиране на замърсени терени

Индустриализацията и добивът на природни изкопаеми са причина за замърсяване на природата в цял свят. В околната среда (почвите, водите и въздуха) ежедневно се изхвърлят големи количества токсични (над 450 милиона килограма) отпадъчни материали (съдържащи тежки метали). Тези замърсители предизвикват екологичен проблем за всички живи организми. Деконтаминацията на замърсената природа е съществен въпрос при поддържането на екологичното равновесие. В развитите страни се полагат големи усилия за разработване на техники за ремедиация.

Поради това е особено важно да се извърши оценка и охарактеризиране на замърсените терени с цел:

• определяне на концентрацията и пространственото разпределение на съответните вредни замърсители;

• определяне на степента на ремедиация на терена (зониране), въз основа на което се избира подходящ метод за ремедиация;

• оценка на риска за околната среда и за здравето на хората в резултат от замърсяването.

Други по-конкретни въпроси, на които трябва да бъде даден отговор при охарактеризирането и оценката на терени, са:

• Кой е източникът на замърсители?

• Какъв е типът на замърителите и под каква физична форма са представени те?

• Степента на замърсяване в пространството и в дълбочина.

• Дали замърсителите са подвижни или неподвижни?

• В случай че са подвижни, идентифициране на значимите пътища.

• Идентифициране на потенциалните реципиенти на замърсителите.

Трябва да бъде избран подходящ метод за ремедиация според нивото на токсичност на замърсителите и риска, който представляват за околната среда. Ремедиацията няма за цел абсолютно пречистване. Основният акцент е върху свеждане на нивото на намърсяване значително под регулаторно установената допустима граница на токсичност. Устойчивостта на методите за ремедиация е изключително важна за анализиране на дългосрочния ефект с цел избягване на потенциални бъдещи проблеми.

Подборът на подходящи методи за ремедиация включва следните етапи.

Откриване на празноти в наличната информация. Трябва да бъде предприето кабинетно поручване за определяне на това дали се разполага с достатъчно информация за извършване на задоволителна оценка на риска с необходимата степен на надеждност. В случай че няма, то следва да бъдат дефинирани цели за допълнително изследване.

Безопасност на терена. Потенциално опасната природа на даден терен иска внимание още от самото начало с цел идентифициране на мерките за безопасност, необходими за защита на персонала и околната среда.

Естество на проучването. След поставяне на целите за допълнително изследване трябва да бъде взето решение за естеството на необходимото пручване, така че да бъдат набавени нужните данни.

Пунктове и дълбочина на пробовземане. Трябва да се набележат пунктовете и дълбочината, от която да бъдат взети проби, както и броят необходими пунктове.

Химични анализи. Конкретно какви анализи да бъдат направени на пробите по време на изследването се определя след проучване на историята на терена и разглеждане на условията на място.

Методи за пробовземане. Трябва да бъдат обмислени методите за получаване, съхранение и транспортиране на пробите до химическата лаборатория.

Консултантите и отговорните лица често изпитват огромни затруднения при вземането на решение относно това коя технология за пречистване би била финансово най-изгодна и същевременно способна да постигне заложените цели. Цената е ключов фактор при избора на система за ремедиация, тъй като обезпечаването и бюджетирането на средствата е сериозен проблем, изискващ иновативно приложение на технологиите за подхождане към проблема със замърсяването и справянето с него. В редица случаи един единствен метод за ремедиация не е достатъчен за задоволително пречистване на почвата и/или подпочвените води в даден терен до нива под пределно допустимите граници.

Методите за пречистване на околната среда, които понастоящем намират приложение, включват главно конвенционални технологии за ремедиация. Напредъкът в сферата на бионауките и биотехнологиите обаче позволява разработване на нови високо ефективни устойчиви методи за ремедиация, включващи биологични агенти (биоремедиация) при пречистването на околната среда и поддържането на здравословно екологично равновесие. Очакванията са в близко бъдеще повечето конвенционални методи за пречистване на околната среда да бъдат успешно изместени от устойчиви технологии за биоремедиация. Биоремедиацията има редица предимства, като дълготрайно действие, ниска цена (60–90% по-ниска в сравнение с другите методи), ниски разходи за поддръжка, липса на грозни гледки, способност за повлияване на зоните източници, скъсяване на времето за почистване и пълно разграждане на замърсителя.