3.3 Неантропоцентристки възглед

В тази част ще разгледаме рационалните аргументи за приписване на вътрешно присъща ценност на природата и нечовекоподобните същества. Първо ще бъдат обяснени някои значения на “вътрешно присъща ценност” и някои функции на употребата на концепцията. На второ място ще разгледаме някои основни теории и техните представители в контекста на неантропоцентристката перспектива. Всеки от тях предлага аргументи, за да разшири “моралната общност” с нечовекоподобните същества. В бележката под линия  са включени изследвания, които можете да прочетете, преди да се запознаете с някои от основните теории и техните представители.

Преди да разгледаме четирите основни теории, трябва да разберем значението и употребата на понятието за вътрешно присъща ценност.

3.3.1    Различни неантропоцентристки позиции

Ваутер Ахтербер (1994: 182-87) дефинира три вида вътрешно присъща ценност, следвайки Тейлър (Taylor, 1986, 72-76; 1984, 150 и сл.).

Вътрешно присъща ценност означава:

1. Нещо, което е пряко преживяно, почувствано като удовлетворяващо, приятно или стойностно само по себе си, например удоволствието и щастието в класическата хедонистична утилитарност?

2. Стойността, която хората дават на места или обекти с естетическо, историческо, културно или дори сантиментално значение

3. Съществата или същностите имат редица основни характеристики. Именно поради тях те заслужават морална оценка. А дали моралното уважение е подходящо отношение?

Неантропоцентристкият възглед може да бъде представен по много начини. В тази книга представяме четири теории:

• Патоцентризъм
• Биоцентризъм
• Екоцентризъм
• Холизъм

Всяка разглежда кои елементи на природата и околната среда са кандидати за морален статус и кои са аргументите за приписване на този морален статус. Аргументът често може да бъде тълкуван като част от основните етични теории, които представихме в Урок 1 на Втора глава. Всяка теория има свои защитници. Таблица 4.1. представя схема на четирите неантропоцентрични теории.

Таблица 1. Схема на неантропоцентристките възгледи (подготвена от Кеес Вроманс)

Патоцентрична теория

Според тази теория е грешно да караш животните да страдат. Не само човекът чувства удоволствие и болка; животните също са способни на такива усещания. Затова и имат същата морална стойност като хората; и двата вида са способни да чувстват. В рамките на сентиентизма разграничаваме автори, които защитават причинно-следствената аргументация, и такива, които следват деонтологичната.

Питър Сингър (1993) е утилитарист. Утилитаризмът, който е една от причинно-следствените теории, се занимава с баланса между удоволствието и страданието. Приема се, че дадено действие може да повлияe върху интересите на сетивните същества. Затова и интересите на всички сетивни същества, включително нечовекоподобните, трябва да бъдат взети предвид, когато оценяваме дадено действие като правилно или грешно.

Сингър и други утилитаристи твърдят, че преживяването на удоволствие или удовлетворението на интересите като такива има вътрешнo присъща стойност, а не съществата, които участват в тези отношения. За утилитаристи като Сингър несетивните обекти в околната среда като растенията, реките, планините и ландшафта нямат вътрешно присъща стойност, а в най-добрия случай имат само инструментална стойност, тъй като служат за удовлетворение на сетивните. Утилитаристкото уравнение може да ни доведе до заключението, че действие, което причинява вреда на отделните животни, може да е правилно, защото нечии други интереси са с предимство пред интересите на засегнатите животни.

Том Риган (1983) предлага деонтологична аргументация. Според него някои животни имат вътрешно присъща стойност и я нарича свойствена, вродена стойност. Тези животни имат моралното право на уважение и отношението към тях не бива да е като към прости инструменти за други цели. Животните, които той определя като “субекти на живот”, имат вътрешно присъща стойност, а основанието да бъдеш “субект на живот” е достатъчно (макар и не необходимо) условие, за да имаш вътрешно присъща стойност. Да бъдеш “субект на живот” включва, освен всичко останало, и да имаш разбиране и възприятие за смисъла и сетивност, вярвания, желания, мотиви, памет и усещане за бъдеще и психологическа идентичност, която да се запазва във времето.

Биоцентризъм

Тревогата на някои автори за индивидуалното благоденствие се простира отвъд досегашните обекти, с аргумента за вътрешно присъщата стойност на живите организми, защото всеки организъм има причина за съществуването си или цел, която е свойствено добра сама по себе си, независимо дали този организъм е способен да е съзнателен, или не. Версията на Пол Тейлър (1981, 1986), която ще наричаме биоцентризъм, е само деонтологична хипотеза.

За разлика от егалитарния и деонтологичен биоцентризъм на Тейлър, теорията на Робин Атфийлд (1987) се основава на йерархичния възглед, че макар всички същества, които имат своя собствена причина за съществуване, да имат и вътрешно присъща стойност, някои от тях (например хората) имат по-висока вътрешно присъща стойност. Атфийлд тръгва по пътя и на причинно-следствения модел, който взима под внимание и се опитва да балансира множеството вероятно противоречащи си ползи и интереси на различните живи същества.

Екоцентризъм

Според Ахтерберг екоцентризмът означава, че природните същности би следвало да имат свободата да се развиват или да функционират отвъд човешката намеса. Екоцентризмът признава моралния статус на човешките същества и на всички други организми. Нещо повече, природата, в рамките на по-висшето структурно равнище спрямо индивидуалните организми, например на равнището на видовете и на екосистемите, заслужава морално уважение и има вътрешно присъща стойност. Екоцентризмът обаче не се превръща в ексклузивен холизъм в смисъла на “отнасящ се до цялото”.

Холизъм

Според Ахтерберг има два възможни пътя за разширяване на моралната ни грижа към колективните същности като екосистемите. Един от тях е чрез когнитивно приспособяване. Трябва да имаме възприятие за природата. Трябва да променим и възгледите си за самите сложни природни същности, включително за взаимоотношенията им с обикновените организми. Един от примерите на този екоцентричен път е етиката на земята на Алдо Леополд. Не е философска теория, но е много вдъхновяваща. Може да бъде открита в последната глава на A Sand Count Almanac.

Според Ахтерберг идеите на Леополд са проява на етичен холизъм: екосистемата (земята) като цяло има морален статус. В основата на теорията стоят следните постановки:

- Земята е общност от взаимозависими елементи.

-Земята като общност и елементите ѝ трябва да получат необходимото морално уважение.

-Земята има стойност, далеч по-висока от икономическата и инструменталната, стойност във философския смисъл, нещо като “вътрешно присъща стойност”.

Основната теза на Леополд се съдържа в следното изречение:

Проучете всеки проблем [със земеползването] от гледна точка на онова, което е етически и естетически правилно, както и какво е икономически изгодно. Едно нещо е правилно, ако може да гарантира запазване на целостта, стабилността и красотата на биотичното общество. И е неправилно, когато води към точно обратното (Леополд).

И така, Леополд използва две метафори: земята като общност и земята като организъм,. Първата подчертава относителната независимост на елементите на екосистемата и техния морален статус. Втората се фокусира върху системната кохезия, т.е. екосистемата.

Ахтерберг различава три вида холизъм, за да изясни позицията на Алдо Леополд. Това са метафизичен, методологичен и етичен холизъм.

Метафизичният холизъм предполага, че “цялото” е също толкова реално, колкото и частите. Методологичният холизъм твърди, че за да разберем цялото, например екосистемата, не е достатъчно само да разбираме частите, разглеждани поотделно, сами за себе си. Според етичния холизъм в някои случаи “цялото” заслужава по-сериозен морален анализ, има морален статус, подобно на някои компании, които имат отделен юридически статут, независим от юридическия статут на отделните им акционери. От това следва, че етичният холизъм не се нуждае от метафизичния и методологичния като основа. За Ахтерберг Sand County Almanac на Алдо Леополд илюстрира етичния холизъм и вероятно методологичния холизъм, но не и метафизичния холизъм.