5. Информираност за безопасността на храните – послания или знания
Какво е състоянието на информираност на съвременното общество по отношение на безопасността на храните? Едно проучване сред студенти и работещи хора показа различни нива на информираност. При проучване на степента на информираност за безопасността на храните по-голямата част от анкетираните (76 %) посочват, че миенето на ръце след работа със сурови растителни или месни продукти е „здравословно и важно за безопасността на потребителите“. Също така 50 % от учещите посочват, че е важно „за безопасността“ да се използват отделни дъски или ножове при рязане на сурови хранителни продукти. Това показва значително висока информираност за безопасността на храните сред учениците.
Анкетираните от женски пол в средните училища показват значително по-високо ниво на липса на информираност относно пътищата за кръстосано замърсяване и положителните навици за повишаване на безопасността на храните в сравнение с анкетираните учещи мъжки пол. Анкетираните от женски пол от висшите училища също показват значително по-ниска степен на информираност за кръстосаното замърсяване, отколкото мъжете в същото ниво на образование. Като цяло по-голямата част от учещите показват липса на осведоменост за пътищата на кръстосано замърсяване. По-голямата част от анкетираните ученици от средните училища са наясно с рисковете, свързани с кръстосаното замърсяване.
Резултатите от обработката на данните от проучването показват, че средното ниво на информираност е 16/50 в средното училище и 15/50 в сектора на висшето образование. Диапазонът на оценките за осведоменост при учениците от средните училища е 0 – 35 от 50 и 0 – 30 от 50 за студентите (висше образование). Студентите от мъжки пол във висшите училища показват по-високо ниво на практикуване на информираността за безопасността на храните. Медианата на осведоменост за безопасността на храните (15/50) и режима (20/50) при резултатите са еднакви за анкетираните от средното и от висшето образование. В средното училище 50 % от респондентите от женски пол и 6 % от респондентите от мъжки пол са отговорили с „да“ на въпроса дали получават допълнителна информация за безопасността на храните (извън източниците в предоставения им въпросник). Тези ученици са обучавани в училище в часовете по хранене и икономика. 21 % от респондентите от мъжки пол и 17 % от респондентите от женски пол във висшите училища също отговарят с „да“ на този въпрос. От N = 205 анкетирани 15 % от жените и 11 % от мъжете избират отговор „не“ по отношение на допълнителната информация (виждане, чуване и четене) за безопасността на храните, с изключение на посочените източници в предоставения им въпросник, и 13 % от жените и 10 % мъжете са посочили, че не могат да си спомнят дали са получавали информация за безопасността на храните. Осемнадесет процента (18 %) от анкетираните в сектора на висшето образование са заявили, че имат информация за безопасността на храните от телевизията и интернет.
По-нататъшният анализ по отношение на мястото, в което студентите са чули или прочели информация за безопасността на храните, разкрива, че 36 % от жените и 14 % от мъжете са получили информация от различни други източници, например вестници, книги, родители и етикети на хранителните продукти. В средното образование 52 % от учащите от женски пол и 5% от учащите от мъжки пол посочват, че са преминали формално обучение в областта на управление на безопасността на храните, включително за стандартите за безопасност на храните при приготвяне на храна. Сред респондентите от висшите училища 56 % от мъжете и 36 % от жените посочват, че са преминали формално обучение в областта на управлението на безопасността на храните, включително за стандартите за безопасност на храните при приготвяне на храна.
Участниците не са оценявани според знанията си, тъй като въпросите са структурирани така, че да се определи самооценката на участниците на знанията им в областта на безопасността на храните. Оценката на самостоятелното получаване на знания за безопасността на храните при 23 % от жените и 3 % от респондентите от мъжки пол в средните училища и 7 % от анкетираните жени и 12 % от анкетираните мъже във висшите училища показва, че те смятат, че базисните им знания за безопасността на храните са „много добри“. Допълнителната разбивка по пол показва, че 43 % от респондентите от женски пол и 1 % от респондентите от мъжки пол в средните училища и 25 % от респондентите от женски пол и 27 % от респондентите от мъжки пол в сектора на висшето образование оценяват знанията си за безопасността на храните като „сравнително добри“. Анкетираните мъже от сектора на висшето образование показват по-висока степен на възприемане на знания от жените във висшите училища, както и в сравнение с респондентите от мъжки пол в средното образование. Учениците от мъжки пол в средните училища показват значително по-ниско ниво на знания от анкетираните от женски пол. Няма разлика между анкетираните от женски пол в двете образователни равнища. Като цяло резултатите на жените в средното образователно ниво и мъжете във висшето образователно ниво показват, че базата от знания на тези учащи отразява познаване на проблемите на безопасността на храните.
