2.2 Приложение на политическо и законово ниво

Тази област на приложение включва дефиниране на колективни, обвързващи, нормативни регулации и цели за политически действия (обвързани с качеството на екологичните мерки). Всяка дефиниция от този тип предполага достатъчно развито съзнание за околната среда и екологията, както и опит с взимане на други политически решения. Всички релевантни екологични цели и програми се решават, договарят и влизат в сила чрез действия от политическите органи като правителства, парламенти и публични администрации. Най-важният инструмент в този процес са съществуващите закони за околната среда. Законите за околната среда комбинират етични принципи и резултати от политическите решения под формата на закони и други директиви и постановления, които имат задължителен характер за всички граждани на дадена държава. Полето на действие на законовите директиви обикновено е разширено – тук влизат не само стриктно обвързващите закони, но и насоки, квоти и стандарти. В контекста на законовата регулация консултантите в областта на околната среда могат да помогнат при решенията за тежестта и основанията на различните индивидуални и колективни претенции и права за използване на ресурсите на природата и елементите като вода, почва или въздух. До каква степен индустриалните предприятия имат правото свободно да използват водите или почвите, без да ги замърсяват? Доколко либералните общества могат да ограничават индивидуалните права за сметка на общностните? При какви условия могат да съсъществуват в хармония аргументите за защита на работните места и тези за опазване на цялостна и здравословна околна среда? В по-общ план как можем да хармонизираме последователната екологична политика с легитимните икономически интереси? Как е възможно да се постигнат дългосрочните екологични цели на политиките за устойчивост на околната среда (свързани с потреблението на изкопаеми горива и други природни ресурси) и краткосрочните интереси за запазване и увеличаване на печалбите на физически и юридически лица?

Екологичната етика може да допринесе за изграждане на по-ефективни екологични политики и да повиши обществената информираност и съзнание. Специалистите обаче трябва да излязат от по-затворените академични кръгове и да се намесят в публичния дебат за дефиниране на целите на борбата с климатичните промени, спасяването на тропическите гори или рибните популации в океаните или по проблема за “екологичната справедливост” (поставянето в неизгодно положение или дискриминация на маргинални групи в общността или на хората в развиващите се страни). Специалистите по екологична етика трябва да умеят да определят екологичните цели, стандартите за качество и ограниченията на аргументацията, тъй като в тези случаи има влияние върху качеството на политическите и законови решения в областта на екологията. Адекватното определяне на връзката между хората и обществото, от една страна, и природата, от друга, е важна предпоставка за регулиране на поведението към природата, защото екологичната етика дава аргументи за узаконяване на нашето поведение като приемливо.